Историите от Чунцин не са тайна
Историите от Чунцин не са тайна
Blog Article
В давние времена остров Гонконг ничем не отличался от других островов в Южно-Китайском море. Его основное население состояло из горстки коренных жителей, испокон веков занимавшихся рыбной ловлей, а также разношерстной пиратской братии, время от времени приводившей свои корабли к его скалистым берегам.
Авторът е написал втори вариант на тази басня, в който историята продължава – втора врана разбрала за случката и решава да вземе камък вместо сирене.
Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка… Чужда ръка…
Унесени от приказката, другарите му дадоха знак да мълчи.
Животинчето разказва за свръхестественото умение на великаните да побеждават природата. Тези думи не трогват скалата, защото тя вярва, че е непобедима. Гърмежите се чуват непосредствено близо и гущерчето се сбогува добродушно със каменната си покровителка. Изневиделица скалата бива нападната от множество хора начело със Знам и Мога. Оказва се, че тя пречи на строежа на път.
Косачите се спогледаха плахо. разкази Чунцин Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:
После авиакатастрофы на юге КНР сообщения о механической неисправности другого самолета еще больше взволновали китайцев.
В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.
Имало едно време един обущар. Той бил беден и нямал пари. Накрая толкова обеднял, че му останало само едно парче кожа за чифт ботуши.
Направо към съдържанието Главно меню Главно меню
„Майсторът на късия разказ“ има богато и разнообразно творчество, въпреки, че не завършва дори гимназия. Всеотдайно се самообразова.
В този ден зайчето Зелчо срещна в гората Мечката. – Това е моята пъ-ъ-ъ-течка! – изръмжа Мечката като искаше да изплаши зайчето. Но Зелчо даже ухо не помръдна, поздрави […]
Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.
Ако мъжете не трябва да бъдат агресивни, за да бъдат приети, тогава жените няма да се чувстват принудени да бъдат покорени.